Чаровната певица стана част от кампанията в подкрепа на SOS Детски селища – България като публикува своята приказка на профила си във Facebook!#ПриказнаСиняГрижа.

Сюжетът на приказката е на разбираем за най-малките език, а поуката може да докосне всички възрасти. Деси Добрева е сред първите посланици, които написаха и споделиха приказка за грижата, обичта и семейството, със специално създаден за кампанията хаштаг в подкрепа на децата от SOS Детски селища.

Зайко – Кукурайко

Живеел в гората един Зайко – Зайко Кукурайко. А, защо се казва така ли? Ей сега ще ви разкажа…

Та, живеел в гората един Зайко. Ама той бил малко по-различен от другите зайковци в гората, защото бил много любопитен. Веднъж този Зайко решил, че иска да говори езика на другите животни, защото неговият – заешкия, му се струвал скучен. Същият ден срещнал кукувичката и първото нещо, което чул от нея, било едно звънливо и ясно “Ку-Ку!”. На зайчето страшно се харесало това “Ку-Ку!” и решилo, че отсега нататък така ще поздравява всеки, който срещне. Добре, ама този ден всички животни били на пикник и до вечерта Зайко не успял да срещне никой. Той толкова много искал да се похвали с новия си поздрав, че като станал на другата сутрин, първото което видял, било усмихнатия Слънчо, който бавно слизал от небето. С един скок Зайко се озовал на прозореца и силно и ясно извикал на слънцето “Ку-Ку!”. Слънцето не отговорило нищо, защото както знаете, слънцата не говорят, а само го погалило с топлия си лъч.

Оттам насетне, всяка сутрин Зайко скоквал от леглото и поздравявал с едно силно “Ку-Ку!” усмихнатия Слънчо. След това прекарвал остатъка от деня в свои заешки си работи. Отначало това на никого не пречело, защото животните в гората си мислели, че кукувицата ги поздравява, което си е съвсем в реда на нещата в една гора. Само кукувицата знаела, че това въобще не е тя, а е онзи Зайко, когото тя била срещнала преди известно време.

Добре, ама дошли в гората на гости от далечна Африка едно семейство маймунки. След като по традиция гостите били посрещнати с мек зелен килим от прясна трева и нагостени със сладък горски мед от баба Меца, дошло време за спане. Както знаете, повечето маймунки спят по дърветата. Избрали си те едно хубаво разклонено дърво, като съвсем не знаели, че точно под него се намира хралупата на наш Зайко, и бързо-бързо заспали, защото били много изморени от дългия път. Рано сутринта, както винаги, Зайко скокнал и поздравил с едно силно “Ку-Ку!” слънцето, а маймунките така се стреснали, че направо изпопадали от дървото на земята! Като се свестили от падането, видели кой вика “Ку-Ку!”, че като почнали да се смеят – цялата гора разбрала. Оттогава нарекли наш Зайко – Зайко-Кукурайко. Маймунките си заминали за Африка, а в гората и до ден днешен всяка сутрин Зайко Кукурайко поздравява Слънчо с едно звучно “Ку-Ку!”. Ако не вярвате, идете и вижте сами.